– Нещо че ти кажем, Маро–

викна Пена през дуваро,–

ама тайно ш'ти го речем!...

– Щом е "тайно", Пено,... нечем!

... Айде, казвай що ще кажеш!

Само нечем да ме лажеш...

оти на лажите цар си!

    – Нане с Вуте ОЛИГАРСИ

в столичнийо град станале!...

– Пено, кучета те яле!...

Кой, ма? Нашийо комшия?!

– Маро, нещем гюрултия!...

Он, ма! С Вуте – говедаро!

– Пено, клати са дуваро!...

Кой ти каза! Кой го рече?!

– Муж ми – Пижо... Отдалече

он я тая вест донесе –

цело село се разтресе!

Писна Мара:

                        – Божееей, нема

изненада по-голема!...

Наш'те келяви голтаци,

гладни селски котараци,

де не знаят две по двайсе –

ка стана'а ОЛИГАРСЕ?!

    – Тъй е, Маро, я не лажем –

'ич белята си не тражем!

Честен кръст! – и туря ръка

Пена на гърди... а мъка

черна къса й сърцето...

зарад Нане – първи дето

ù предложи сам венчило:

"Ех, ти – пусто прокопсило!...

ОЛИГАРСИИИ... едри, тлъсти!

Сите се броят на пръсти!

И е важно у София

да си баш един от тия!"

    Срещу Пена, зад дувара,

съска ядно кака Мара:

"Знам ги к'ви са им женичките –

че им изядат паричките!...

Първото ти либе, Маро,

беше Вуте говедаро!

Кат' се върне он у село

с джип и с портмоне дебело,

с куфарче и вратовръзка,

виж тогива к'ва си гъска!"

    А в туй време в механата

шумна сбира се тайфата.

Пижо – селският месия,

пръв къркач на вересия,

бърза да се изприкаже

и манечко благолаже:

    –Вчера ходих у София...

за едно кило хамсия,

оти там е много пресна!

Беше работата лесна.

Слагам рибата в торбата.

Га извратям си главата,...

гледам: Нане с Вуте – двама!

Нема никаква измама!

Па у кръчмата влезнахме

и по нашенски пийнахме!

    След "земляческата среща" –

кой е трезвен, да се сеща –

Вуте разцелува Нане:

"Не приятел си – имане! –

тъй по чашка си паснахме!"

След минутка па се спряхме.

Нане запрегръща Вуте,

що с "имането"прочут е:

"Знаеме се – колибар си,

верен и добър другар си!..."

Нещо на ухо му каза,

ама я си бех у фаза

и, попийнал, недочувах

що си двамата хортуват...

    Щом у парко се събудих,

дълго гледах и се чудих...

де съм... де са и ония...

де е пресната хамсия?!

А от махмурлук горчи

и главата ми бучи...–

в нея вместо "колибар си"

глас отеква: "ОЛИГАРСИ!"...

                        "ОЛИГАРСИ!"...

                        "ОЛИГАРСИ!"...

    Върнах се. На прага – Пена!

Туй е всичко!... Друго... – нема!

    Пижо чашката допива.

А тайфата се разсмива!

Само даскало и попо

мъдро защития шопо:

– Требе да се знае – в рими

стават грешки с пароними!