– Нещо че ти кажем, Маро–
викна Пена през дуваро,–
ама тайно ш'ти го речем!...
– Щом е "тайно", Пено,... нечем!
... Айде, казвай що ще кажеш!
Само нечем да ме лажеш...
оти на лажите цар си!
– Нане с Вуте ОЛИГАРСИ
в столичнийо град станале!...
– Пено, кучета те яле!...
Кой, ма? Нашийо комшия?!
– Маро, нещем гюрултия!...
Он, ма! С Вуте – говедаро!
– Пено, клати са дуваро!...
Кой ти каза! Кой го рече?!
– Муж ми – Пижо... Отдалече
он я тая вест донесе –
цело село се разтресе!
Писна Мара:
– Божееей, нема
изненада по-голема!...
Наш'те келяви голтаци,
гладни селски котараци,
де не знаят две по двайсе –
ка стана'а ОЛИГАРСЕ?!
– Тъй е, Маро, я не лажем –
'ич белята си не тражем!
Честен кръст! – и туря ръка
Пена на гърди... а мъка
черна къса й сърцето...
зарад Нане – първи дето
ù предложи сам венчило:
"Ех, ти – пусто прокопсило!...
ОЛИГАРСИИИ... едри, тлъсти!
Сите се броят на пръсти!
И е важно у София
да си баш един от тия!"
Срещу Пена, зад дувара,
съска ядно кака Мара:
"Знам ги к'ви са им женичките –
че им изядат паричките!...
Първото ти либе, Маро,
беше Вуте говедаро!
Кат' се върне он у село
с джип и с портмоне дебело,
с куфарче и вратовръзка,
виж тогива к'ва си гъска!"
А в туй време в механата
шумна сбира се тайфата.
Пижо – селският месия,
пръв къркач на вересия,
бърза да се изприкаже
и манечко благолаже:
–Вчера ходих у София...
за едно кило хамсия,
оти там е много пресна!
Беше работата лесна.
Слагам рибата в торбата.
Га извратям си главата,...
гледам: Нане с Вуте – двама!
Нема никаква измама!
Па у кръчмата влезнахме
и по нашенски пийнахме!
След "земляческата среща" –
кой е трезвен, да се сеща –
Вуте разцелува Нане:
"Не приятел си – имане! –
тъй по чашка си паснахме!"
След минутка па се спряхме.
Нане запрегръща Вуте,
що с "имането"прочут е:
"Знаеме се – колибар си,
верен и добър другар си!..."
Нещо на ухо му каза,
ама я си бех у фаза
и, попийнал, недочувах
що си двамата хортуват...
Щом у парко се събудих,
дълго гледах и се чудих...
де съм... де са и ония...
де е пресната хамсия?!
А от махмурлук горчи
и главата ми бучи...–
в нея вместо "колибар си"
глас отеква: "ОЛИГАРСИ!"...
"ОЛИГАРСИ!"...
"ОЛИГАРСИ!"...
Върнах се. На прага – Пена!
Туй е всичко!... Друго... – нема!
Пижо чашката допива.
А тайфата се разсмива!
Само даскало и попо
мъдро защития шопо:
– Требе да се знае – в рими
стават грешки с пароними!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.