Brian_ (Радо Мотърников)
16 138
20 окт. 2007 г., 20:44

Грешките те учат 

  Поэзия
1402 0 3
Исках да постигна повече отколото мога,
трудех се непрестано, с тревога.
Уплашен, че  ще сгреша,
замислен в избора си какво да реша.
Не усещах как всеки ден се променям,
как себе си с някой друг заменям.
Искрените чувства потъваха
във водовъртежа на моята душа,
и те отново не изплуваха,
за тях нямаше вече суша.
Любовта и романтиката в сандъче затворих,
а после в дълбокият пясък зарових.
Добрите мисли захвърлих,
без капчица срам,
и всичко хубаво отхвърлих,
на цената - да бъда сам.
Всеки ден от грешките се мъча да избягам,
без да усещам, че на тях ръка протягам.
Трябваше ми време, за да осъзная,
че всъщност грешките те учат,
и без да искам да призная -
без тях хубавите неща трудно ще се случат.

© Радо Мотърников Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • За разлика от болшенството,имаш къкво да кажеш и го каза хубаво-поздрави.
  • Абсолютно!
    Краят на стиха ти е най-истински.
    Има моменти, когато ти се струва, че колкото повече опит трупаш - толкова повече грешки правиш и затъваш постоянно. Разбираш смисъла на цялото напъване когато наистина се случи нещо хубаво... А то се случва!
    Наслука!
  • "Трябваше ми време, за да осъзная,
    че всъщност грешките те учат,
    и без да искам да призная -
    без тях хубавите неща трудно ще се случат."..Добре си го казал..Браво!С щипките смело напред;>
Предложения
: ??:??