Грешките те учат
трудех се непрестано, с тревога.
Уплашен, че ще сгреша,
замислен в избора си какво да реша.
Не усещах как всеки ден се променям,
как себе си с някой друг заменям.
Искрените чувства потъваха
във водовъртежа на моята душа,
и те отново не изплуваха,
за тях нямаше вече суша.
Любовта и романтиката в сандъче затворих,
а после в дълбокият пясък зарових.
Добрите мисли захвърлих,
без капчица срам,
и всичко хубаво отхвърлих,
на цената - да бъда сам.
Всеки ден от грешките се мъча да избягам,
без да усещам, че на тях ръка протягам.
Трябваше ми време, за да осъзная,
че всъщност грешките те учат,
и без да искам да призная -
без тях хубавите неща трудно ще се случат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радо Мотърников Всички права запазени