Исках да постигна повече отколото мога, трудех се непрестано, с тревога. Уплашен, че ще сгреша, замислен в избора си какво да реша. Не усещах как всеки ден се променям, как себе си с някой друг заменям. Искрените чувства потъваха във водовъртежа на моята душа, и те отново не изплуваха, за тях нямаше вече суша. Любовта и романтиката в сандъче затворих, а после в дълбокият пясък зарових. Добрите мисли захвърлих, без капчица срам, и всичко хубаво отхвърлих, на цената - да бъда сам. Всеки ден от грешките се мъча да избягам, без да усещам, че на тях ръка протягам. Трябваше ми време, за да осъзная, че всъщност грешките те учат, и без да искам да призная - без тях хубавите неща трудно ще се случат.
Абсолютно!
Краят на стиха ти е най-истински.
Има моменти, когато ти се струва, че колкото повече опит трупаш - толкова повече грешки правиш и затъваш постоянно. Разбираш смисъла на цялото напъване когато наистина се случи нещо хубаво... А то се случва!
Наслука!
"Трябваше ми време, за да осъзная,
че всъщност грешките те учат,
и без да искам да призная -
без тях хубавите неща трудно ще се случат."..Добре си го казал..Браво!С щипките смело напред;>
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.