13 февр. 2009 г., 11:31

Грешно ли е

1.3K 0 2

Прибоят на вълните е пристанът за нас,

погалил ни душите с неустоимата си страст.

Прекрачили закони, задръжки, правила,

не чувстваме виновност със голите тела.

Безумно е, така е, но стига правила,

човешко е, аз зная, и грях не е това.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© СТЕФКА ИЛИЕВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Алитерацията използвана в произведението придава самата мелодичност на текста,който от своя страна звучи още по-романтично!използваната низходяща градация в третия стих е много успешна!Краят на стихотворението е много добър,което завършва със собствената позиция на авторката и от друга страна нейното признание! Би могла да завърши и с риторичен въпрос, но и така е успешно!Моите поздравления!
  • Продължавай все така.Май се ражда Яворов -втори от женски пол.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...