28 июл. 2021 г., 12:58

Грижа

566 1 2

 

Беше в деня ми,

после премина в нощта ми

Сънят ми прогони...

Нямаше смисъл

да се боря с тази натрапчива мисъл...

Реших със себе си

първо да се преборя...

Очи да затворя...

Да се предам на нощта

Да повикам съня...

Да оставя Вселената...

да свърши това, което тя

най-добре върши...

Да чертае пътища,

там...където има само прашни пустини...

Да открива оазиси,

там, където има само огън и жажда...

Да събира съдби...

там, където има само полюси...

Да ражда Любов...

там, където има само омраза...

Нека Тя да реши...

Нека Тя, ми покаже пътя

Моят път...във мойта Вселена...

Тоз, който само на мен принадлежи...

Valentina N.V. ( Mitova)

27/07/2021

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Valentina Mitova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...