Грижа
Беше в деня ми,
после премина в нощта ми
Сънят ми прогони...
Нямаше смисъл
да се боря с тази натрапчива мисъл...
Реших със себе си
първо да се преборя...
Очи да затворя...
Да се предам на нощта
Да повикам съня...
Да оставя Вселената...
да свърши това, което тя
най-добре върши...
Да чертае пътища,
там...където има само прашни пустини...
Да открива оазиси,
там, където има само огън и жажда...
Да събира съдби...
там, където има само полюси...
Да ражда Любов...
там, където има само омраза...
Нека Тя да реши...
Нека Тя, ми покаже пътя
Моят път...във мойта Вселена...
Тоз, който само на мен принадлежи...
Valentina N.V. ( Mitova)
27/07/2021
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Valentina Mitova Всички права запазени
