ValentinaMitova (Valentina Mitova) ValentinaMitova (Valentina Mitova)
12 248
28.07.2021 г., 12:58

Грижа

559 1 2

 

Беше в деня ми,

после премина в нощта ми

Сънят ми прогони...

Нямаше смисъл

да се боря с тази натрапчива мисъл...

Реших със себе си

първо да се преборя...

Очи да затворя...

Да се предам на нощта

Да повикам съня...

Да оставя Вселената...

да свърши това, което тя

най-добре върши...

Да чертае пътища,

там...където има само прашни пустини...

Да открива оазиси,

там, където има само огън и жажда...

Да събира съдби...

там, където има само полюси...

Да ражда Любов...

там, където има само омраза...

Нека Тя да реши...

Нека Тя, ми покаже пътя

Моят път...във мойта Вселена...

Тоз, който само на мен принадлежи...

Valentina N.V. ( Mitova)

27/07/2021

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Valentina Mitova Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0