Гроб За Любовта
(с една любов погребваме мъничко от себе си)
Нима е лесно победен да се признаеш,
пред спомени глава да преклониш
и гроб за любовта си сам да изкопаеш,
а всъщност в него себе си да погребеш...
Нима е лесно победен да се признаеш,
пред спомени глава да преклониш
и гроб за любовта си сам да изкопаеш,
а всъщност в него себе си да погребеш...
Да носиш всеки ден цветя и да ридаеш,
с надежда скрита в утрешния ден,
че може би, отново ще живееш,
забравил, че сега си победен...
Нима е лесно раните да шиеш
с конци от вяра, с безброй сълзи,
а вечер в тъмнината да признаеш,
дълбоко в себе си, че много те боли...
Нима е лесно победен да се признаеш,
за гроба свой могила да строиш,
с ръцете си и образ да изваеш,
а вместо паметник - сам ти да се вградиш...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Наталия Все права защищены
