катеринарина (Катя)
331 972
10 мая 2007 г., 15:26

ГРОБИЩЕ 

  Поэзия
774 0 4
Безкрайната безбрежност на мълчанието -
скован в пресипналост туптеж.
Изгубеният смисъл на стенанието -
един забравен ехот от копнеж!
Рисува вътре с четина, дълбае
в най-скритите ми болки страхове.
И най-извечната дъга от багри
безмълвна неизказаност гребе!
Шурти на тежки тласъци обреченост
и пълни с неизплакани сълзи
несъстоялата ми се съблеченост,
неосмелилите ми се мечти!
И в тишината плаха, сред гробовете
на толкова преглътнати неща,
си ровя като луда из джобовете
за лист и молив. Белег от слова
да мине по пръстта  неизкопана,
където още няма дъх на смърт.
И могат да кървят по нея рани,
да се прокара по плътта и път!

© Катя Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??