ГРОБИЩЕ
Безкрайната безбрежност на мълчанието -
скован в пресипналост туптеж.
Изгубеният смисъл на стенанието -
един забравен ехот от копнеж!
Рисува вътре с четина, дълбае
в най-скритите ми болки страхове.
И най-извечната дъга от багри
безмълвна неизказаност гребе!
Шурти на тежки тласъци обреченост
и пълни с неизплакани сълзи
несъстоялата ми се съблеченост,
неосмелилите ми се мечти!
И в тишината плаха, сред гробовете
на толкова преглътнати неща,
си ровя като луда из джобовете
за лист и молив. Белег от слова
да мине по пръстта неизкопана,
където още няма дъх на смърт.
И могат да кървят по нея рани,
да се прокара по плътта и път!
скован в пресипналост туптеж.
Изгубеният смисъл на стенанието -
един забравен ехот от копнеж!
Рисува вътре с четина, дълбае
в най-скритите ми болки страхове.
И най-извечната дъга от багри
безмълвна неизказаност гребе!
Шурти на тежки тласъци обреченост
и пълни с неизплакани сълзи
несъстоялата ми се съблеченост,
неосмелилите ми се мечти!
И в тишината плаха, сред гробовете
на толкова преглътнати неща,
си ровя като луда из джобовете
за лист и молив. Белег от слова
да мине по пръстта неизкопана,
където още няма дъх на смърт.
И могат да кървят по нея рани,
да се прокара по плътта и път!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
