катеринарина (Катя)
331 972
10.05.2007 г., 15:26 ч.

ГРОБИЩЕ 

  Поезия
790 0 4
Безкрайната безбрежност на мълчанието -
скован в пресипналост туптеж.
Изгубеният смисъл на стенанието -
един забравен ехот от копнеж!
Рисува вътре с четина, дълбае
в най-скритите ми болки страхове.
И най-извечната дъга от багри
безмълвна неизказаност гребе!
Шурти на тежки тласъци обреченост
и пълни с неизплакани сълзи
несъстоялата ми се съблеченост,
неосмелилите ми се мечти!
И в тишината плаха, сред гробовете
на толкова преглътнати неща,
си ровя като луда из джобовете
за лист и молив. Белег от слова
да мине по пръстта  неизкопана,
където още няма дъх на смърт.
И могат да кървят по нея рани,
да се прокара по плътта и път!

© Катя Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??