29 мар. 2016 г., 22:33

Гробище 

  Поэзия » Другая
708 0 9
ГРОБИЩЕ
Замръквам по пътища кални.
Осъмвам по стръмни пътеки.
Вървя, а краката ми в рани.
Не срещам по пътя човеци.
Очите ми - толкова тъжни...
Сълзите пресъхнаха вече.
Плаках милиони години...
Плаках от много далече.
Душата ми майсторски зида
надгробния камък във мене.
Стрелките тиктакат към края ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емил Стоянов Все права защищены

Предложения
: ??:??