emo2 (Емил Стоянов)
236 750
29 мар. 2016 г., 22:33

Гробище 

  Поэзия » Другая
644 0 9

 

ГРОБИЩЕ

 

Замръквам по пътища кални.
Осъмвам по стръмни пътеки.
Вървя, а краката ми в рани.
Не срещам по пътя човеци.

 

Очите ми - толкова тъжни...
Сълзите пресъхнаха вече.
Плаках милиони години...
Плаках от много далече.

 

Душата ми майсторски зида
надгробния камък във мене.
Стрелките тиктакат към края
на моето бъдещо време.

 

Отново погребах в сърцето
и тази любов неразбрана.
Ако така продължавам, накрая
от мене какво ще остане?!

 

Животът, закърпени спомени,
върху болното тяло облече.
От толкова мъртви любови,
приличам на гробище вече!

 

Емил Стоянов
29.03.16г.

© Емил Стоянов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "Животът, закърпени спомени,
    върху болното тяло облече."
    Аплодисменти!!!
  • Последният куплет е страхотен!
    ... и не само
  • Тъжно, но казано по невероятен начин!!
  • Макар и тъжно, прочетох стихотворението ти на един дъх! Много въздействащо, много силно и много истинско! Поздрав и от мен, Емо!
  • Благодаря на всички
    Белла за мен не е излишно и не е заради броенето на срички. Това си е нормален, човешки израз. Благодаря ти за коментара
  • Чудесен стих, Емо! Браво!
  • ...!!!
  • Любовта е преди всичко:
    "Копнеж да се раздаваш без остатък,
    за радост на любимия човек,
    и всеки миг - дори да бъде кратък,
    да изживяваш като че е век."

    Все някога ще се случи - дори и със сребро в косите...
  • Емо! Обичам да те чета. Страхотна поезия правиш!!
Предложения
: ??:??