Гробище

Poetry » Other

807 0 9

ГРОБИЩЕ

Замръквам по пътища кални.
Осъмвам по стръмни пътеки.
Вървя, а краката ми в рани.
Не срещам по пътя човеци.

Очите ми - толкова тъжни...
Сълзите пресъхнаха вече.
Плаках милиони години...
Плаках от много далече.

Душата ми майсторски зида
надгробния камък във мене.
Стрелките тиктакат към края
на моето бъдещо време.

Отново погребах в сърцето
и тази любов неразбрана.
Ако така продължавам, накрая
от мене какво ще остане?!

Животът, закърпени спомени,
върху болното тяло облече.
От толкова мъртви любови,
приличам на гробище вече!

Емил Стоянов
29.03.16г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Веси_Еси (Еси)

"Животът, закърпени спомени,
върху болното тяло облече."
Аплодисменти!!!

2016-03-31T21:57:05+03:00
djudjii (Жанет Велкова)

Последният куплет е страхотен!
... и не само

2016-03-31T11:46:54+03:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Тъжно, но казано по невероятен начин!!

2016-03-30T12:06:29+03:00
rumbic (Руми)

Макар и тъжно, прочетох стихотворението ти на един дъх! Много въздействащо, много силно и много истинско! Поздрав и от мен, Емо!

2016-03-30T09:48:39+03:00
emo2 (Емил Стоянов)

Благодаря на всички
Белла за мен не е излишно и не е заради броенето на срички. Това си е нормален, човешки израз. Благодаря ти за коментара

2016-03-30T09:31:15+03:00