Ела на гроба ми с роза черна,
до него тихичко седни.
Не знаеш как те чаках вярна,
как те чакаше сърцето ми.
Ще целуваш каменните устни,
снимката на мраморна скала.
И там сред гробовете пусти,
ти ще ровиш в пръстта.
Ще съжаляваш, че не си си спомнил ти за мен
и далеч от мен ти бил си.
И нека в този мрачен ден
за мен да проливаш кървави сълзи.
Сложи на гроба ми твоята ръка
и почувствай студеното ми тяло.
Ще разбереш как мъртвото ми сърце
някога за тебе е туптяло !