6 сент. 2017 г., 00:26

Гроздобер

548 0 0

                 Есента коси разпусна

                 във река нагази, мина брод

                 и надвеси слънце ясно,

                 да напълни гроздовият плод.

 

                 Стават сънени берачи,

                 суетня оглася двора.

                 Малки сръчни помагачи

                 тичат рано без умора.

 

                 Съдове и кофи лéти

                 там до стълби се нареждат.

                 Стари дядовци зад плéти

                 кончета навън извеждат.

 

                 Баби рано подранили

                 слагат хлебец във торбите.

                 За берачи трябват сили.

                 Дълги, потни там са дните.

 

                 И по пътищата черни

                 на каручка свити всички.

                 Към лозя така безмерни,

                 чакат техните ръчички.

 

                 Едри гроздове червени,

                 винце ще направят смлени.

                 В зимни дни, така студени

                 да са румени, засмени.

 

                 Пловдив

                 05.09.2017

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хари Спасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...