Есента коси разпусна
във река нагази, мина брод
и надвеси слънце ясно,
да напълни гроздовият плод.
Стават сънени берачи,
суетня оглася двора.
Малки сръчни помагачи
тичат рано без умора.
Съдове и кофи лéти
там до стълби се нареждат.
Стари дядовци зад плéти
кончета навън извеждат.
Баби рано подранили
слагат хлебец във торбите.
За берачи трябват сили.
Дълги, потни там са дните.
И по пътищата черни
на каручка свити всички.
Към лозя така безмерни,
чакат техните ръчички.
Едри гроздове червени,
винце ще направят смлени.
В зимни дни, така студени
да са румени, засмени.
Пловдив
05.09.2017
© Хари Спасов Все права защищены