7 июн. 2024 г., 08:21  

Гроздовете на греха 

  Поэзия
306 2 10
Те висят над нас и само паметта на небето
със силата си голяма достига до сърцето
на връх в планината или във равнината.
Те са на Бог в душата:мълнии във необята!
И падат там където водата целува небето.
Пият от душата клета на човека греховете.
В нечакан миг утихва.Небето с радост грее:
събрало е лятна лихва.Гроздето отново зрее...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Все права защищены

Предложения
: ??:??