Ranrozar (Стойчо Станев) Ranrozar (Стойчо Станев)
160 782
7 jun 2024, 8:21  

Гроздовете на греха

  Poesía
470 2 10

Те висят над нас и само паметта на небето 

със силата си голяма достига до сърцето 

на връх в планината или във равнината. 

Те са на Бог в душата:мълнии във необята!

 

И падат там където водата целува небето.

Пият от душата клета на човека греховете.

В нечакан миг утихва.Небето с радост грее:

събрало е лятна лихва.Гроздето отново зрее...

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Ranrozar (Стойчо Станев)
    Навярно затова Боговете пият вино,а ние се наливаме с бира в това жежко време!И все търсим истината, а тя някъде край бъчвите с отлежало вино!Нали:"Във виното е истината!"🙃🙂😉
  • ИнаКалина (Красимира Чакърова)
    ИнаКалина (Красимира Чакърова)
    докато го мислим да го измислим и ... гроздето станало на вино
  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Ranrozar (Стойчо Станев)
    Благодаря за библейския ретроспективен анализ и за високата оценка,Ники!🙂
  • Niki_art (Николай Василев)
    Niki_art (Николай Василев)
    Всеки носи своите грехове, Стойчо!
    Метафората "Гроздовете на греха" и олицетворението на греха -като грозд е символична, библейска проекция.
    Много ми хареса!
  • palenka (П Антонова)
    palenka (П Антонова)
    КухПън (Кух Пън) - мъдростите не ми влизат, а излизат от главата! Пълна е само с мъдрости, как до сега не разбра? 😎
    Извинявай, Стойчо, но и аз покрай кухите може да отнеса някоя номинация за Деня на Майстора

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0