Те висят над нас и само паметта на небето
със силата си голяма достига до сърцето
на връх в планината или във равнината.
Те са на Бог в душата:мълнии във необята!
И падат там където водата целува небето.
Пият от душата клета на човека греховете.
В нечакан миг утихва.Небето с радост грее:
събрало е лятна лихва.Гроздето отново зрее...