Гроздовете на греха

Поезия

465 2 10

Те висят над нас и само паметта на небето

със силата си голяма достига до сърцето

на връх в планината или във равнината.

Те са на Бог в душата:мълнии във необята!

И падат там където водата целува небето.

Пият от душата клета на човека греховете.

В нечакан миг утихва.Небето с радост грее:

събрало е лятна лихва.Гроздето отново зрее...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Ranrozar (Стойчо Станев)

Навярно затова Боговете пият вино,а ние се наливаме с бира в това жежко време!И все търсим истината, а тя някъде край бъчвите с отлежало вино!Нали:"Във виното е истината!"🙃🙂😉

2024-06-12T00:31:17+03:00
ИнаКалина (Красимира Чакърова)

докато го мислим да го измислим и ... гроздето станало на вино

2024-06-11T22:03:24+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Благодаря за библейския ретроспективен анализ и за високата оценка,Ники!🙂

2024-06-09T13:23:51+03:00
Niki_art (Николай Василев)

Всеки носи своите грехове, Стойчо!
Метафората "Гроздовете на греха" и олицетворението на греха -като грозд е символична, библейска проекция.
Много ми хареса!

2024-06-09T11:39:40+03:00
palenka (П Антонова)

КухПън (Кух Пън) - мъдростите не ми влизат, а излизат от главата! Пълна е само с мъдрости, как до сега не разбра? 😎
Извинявай, Стойчо, но и аз покрай кухите може да отнеса някоя номинация за Деня на Майстора

2024-06-07T12:51:40+03:00