11 февр. 2007 г., 23:15

Грях

Поэзия

1.2K 0 8

Погълната от тайнствена магия,
"Обичам те" аз искам да крещя,
но нямам право, трябва да се крия
от всичко и от всички на света.

И мразя онзи миг, когато
отиваш там, при другата жена,
а аз, останала сама, те чакам
до срещата ни часовете да броя.

Така е, любовта ни закъсняла
за другите е грях непростим,
ала за нас е огнена жарава,
в която искаме да изгорим!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

polito_88 (Поля)

не съм Чела по хубаво нещо

2007-08-26T11:58:46+03:00
ria (Гергана Иванова)

Ако този Аполон те обича истински- да зареже онази. Но умните мъже използват глупачета като теб- да им бъдат освежителки, а когато се приберат в къщи- дежурната по кухня и деца да им слугува. Не се заблуждавай! Зарежи го. И не му вярвай ако ти обещава да се разведе.

2007-02-12T16:31:11+02:00
ВТ (Вили Тодоров)

Обичта никога не е грях и не може да бъде! Тя е само ключ за вратите на Рая!

2007-02-12T13:10:45+02:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Поздравявам те, мила!
И...подкрепям Ружена!

2007-02-12T10:36:24+02:00
ekaterina (Екатерина Александрова)

Много красиво стихотворение-връща ме към история от миналото ми и малко ме натъжава... и все се питам: струва ли си да бъдем с хора,които са обвързани,струва ли си да се самозалъгваме...?Според мен не си заслужава!Защото губещите от тази ситуация сме ние-натрапилите се,колкото и да се обичаме с другия!А и често оставаме излъгани...

2007-02-12T07:58:32+02:00