26 мар. 2007 г., 20:20

Грях

1.2K 0 11

Грях

Грях ли е, че тебе те желая,
че все за тебе мисля аз,
че все за тебе аз мечтая
и за теб е моя весел смях?

Грешница ли съм? Не зная,
но всяка нощ си ми в съня.
В мислите си с теб съм и гадая -
къде си ти, защо съм аз сама?

Защо те няма днес до мене?
Защо душата ме боли?
Защо сърцето ми от болка стене?
Защо в мене огънят гори?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Пенева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря Ви, момичета!
  • Много добре се справяш, мила!
    Пиши!
    Поздрав от мен!
  • Светле, благодаря ти от сърце за подкрепата в това ново начинание за мен!
  • Въпроси без отговор!!!
  • Наистина прекрасен стих,Ваня!Любовта е красиво чувство!Със сигурност няма забранена любов!
    Поздрав и от мен!
    Продължавай да пишеш!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....