2 апр. 2016 г., 18:03

Грях неопростен 

  Поэзия » Другая
886 0 1

Като Нерон, облекли свойте роби,
властите "помилват" народа ни с перца,
а после, гледайки в очите Бога,
заклеймяват всяко зрънце с буренак.
И всичко се върти между шепота и ропот,
а денят бива интерпретиран като нощ,
в която, прелитайки над София и Сопот,
Той опитва да си върне свойта мощ.
И днес да те погледна аз не мога,
та ти не предаде само мен.
Питам те: ,,С какви очи се молиш Богу,
като от парите им си заслепен!"
Аз не мога да те мразя,
но не значи, че наивно
ще стоя, докато изпиваш
еликсирът божи като вино.

 

© F. G. R. Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Проникновено съдържание за млад човек като теб! Уважавам желанието да се пише за глобалните неща! Поезията не е само хубава емоции, сладка любов или горчива раздяла! Поезията е душа и позиция за нещата от живота! Браво! 5 звезди!
Предложения
: ??:??