2 апр. 2016 г., 18:03

Грях неопростен

1.2K 0 1

Като Нерон, облекли свойте роби,
властите "помилват" народа ни с перца,
а после, гледайки в очите Бога,
заклеймяват всяко зрънце с буренак.
И всичко се върти между шепота и ропот,
а денят бива интерпретиран като нощ,
в която, прелитайки над София и Сопот,
Той опитва да си върне свойта мощ.
И днес да те погледна аз не мога,
та ти не предаде само мен.
Питам те: ,,С какви очи се молиш Богу,
като от парите им си заслепен!"
Аз не мога да те мразя,
но не значи, че наивно
ще стоя, докато изпиваш
еликсирът божи като вино.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© F. G. R. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Проникновено съдържание за млад човек като теб! Уважавам желанието да се пише за глобалните неща! Поезията не е само хубава емоции, сладка любов или горчива раздяла! Поезията е душа и позиция за нещата от живота! Браво! 5 звезди!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...