Apr 2, 2016, 6:03 PM

Грях неопростен

  Poetry » Other
1.1K 0 1

Като Нерон, облекли свойте роби,
властите "помилват" народа ни с перца,
а после, гледайки в очите Бога,
заклеймяват всяко зрънце с буренак.
И всичко се върти между шепота и ропот,
а денят бива интерпретиран като нощ,
в която, прелитайки над София и Сопот,
Той опитва да си върне свойта мощ.
И днес да те погледна аз не мога,
та ти не предаде само мен.
Питам те: ,,С какви очи се молиш Богу,
като от парите им си заслепен!"
Аз не мога да те мразя,
но не значи, че наивно
ще стоя, докато изпиваш
еликсирът божи като вино.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© F. G. R. All rights reserved.

Comments

Comments

  • Проникновено съдържание за млад човек като теб! Уважавам желанието да се пише за глобалните неща! Поезията не е само хубава емоции, сладка любов или горчива раздяла! Поезията е душа и позиция за нещата от живота! Браво! 5 звезди!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...