Грях неопростен

2.04.2016 г., 18:03 ч.

Поезия » Друга

987 0 1

Като Нерон, облекли свойте роби,
властите "помилват" народа ни с перца,
а после, гледайки в очите Бога,
заклеймяват всяко зрънце с буренак.
И всичко се върти между шепота и ропот,
а денят бива интерпретиран като нощ,
в която, прелитайки над София и Сопот,
Той опитва да си върне свойта мощ.
И днес да те погледна аз не мога,
та ти не предаде само мен.
Питам те: ,,С какви очи се молиш Богу,
като от парите им си заслепен!"
Аз не мога да те мразя,
но не значи, че наивно
ще стоя, докато изпиваш
еликсирът божи като вино.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

hapka-kapka (Десислава Вълова)

2016-04-03T10:50:50+03:00

Проникновено съдържание за млад човек като теб! Уважавам желанието да се пише за глобалните неща! Поезията не е само хубава емоции, сладка любов или горчива раздяла! Поезията е душа и позиция за нещата от живота! Браво! 5 звезди!