Гръб ми обърна...

Гръб ми обърна,

когато влюбенна в тебе бях...

сега молиш ме за целувка

но знай - не можеш да ме излъжеш,

че те боли.

Гръб ми обърна и някога мислех,

че не аз ще ти обърна гръб,

когато съберат се пътищата ни отново,

сега ти ме търсиш,

сега на мое място поставен си, нали.

Разбра, че болката се забравя

и остава рана кървяща,

която помогна ми за теб да не ме боли,

от раната, която остави ми завинаги...

Прости ли?

Не, не ще ти простя скоро,

поне докато ме боли...