27 jun 2009, 17:52

Гръб ми обърна

  Poesía
828 0 0

Гръб ми обърна...

 

Гръб ми обърна,

когато влюбенна в тебе бях...

сега молиш ме за целувка

но знай - не можеш да ме излъжеш,

че те боли.

 

Гръб ми обърна и някога мислех,

че не аз ще ти обърна гръб,

когато съберат се пътищата ни отново,

сега ти ме търсиш,

сега на мое място поставен си, нали.

 

Разбра, че болката се забравя

и остава рана кървяща,

която помогна ми за теб да не ме боли,

от раната, която остави ми завинаги...

Прости ли?

Не, не ще ти простя скоро,

поне докато ме боли...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Джулияна Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...