27 jun 2009, 17:52

Гръб ми обърна

  Poesía
831 0 0

Гръб ми обърна...

 

Гръб ми обърна,

когато влюбенна в тебе бях...

сега молиш ме за целувка

но знай - не можеш да ме излъжеш,

че те боли.

 

Гръб ми обърна и някога мислех,

че не аз ще ти обърна гръб,

когато съберат се пътищата ни отново,

сега ти ме търсиш,

сега на мое място поставен си, нали.

 

Разбра, че болката се забравя

и остава рана кървяща,

която помогна ми за теб да не ме боли,

от раната, която остави ми завинаги...

Прости ли?

Не, не ще ти простя скоро,

поне докато ме боли...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Джулияна Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...