18 мая 2019 г., 04:03

Гръм ли отнесе

600 10 19

Гръм ли отнесе

птичата песен, 

люшнал небето над мен?

Плача, но тичам,

за да закича

с обич света наранен.

 

Нека звездите

кърмят мечтите

с поглед от радост пиян.

Гръм да настигне,

който изригне

като събуден вулкан!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Панайотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Руми, толкова топлина и разбиране има в коментара ти! Пътят между сърцата ни е дълъг само едно стихотворение! Прегръщам те с обич!
  • Сила има в думите ти, Мария! Не спирай да тичаш, светът се нуждае от твоята обич!
  • Съвсем кавалерско!
  • С удоволствие бих те " вплел " в някой разказ, но не бих го публикувал без твоето одобрение.
  • Помислих, че ще се разпозная в някоя героиня, просто среднощната ми фантазия веднага проработи. ( Усмивки!)
    А разказите ти са винаги награда за читателя, Марко!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...