Гръм ли отнесе
птичата песен,
люшнал небето над мен?
Плача, но тичам,
за да закича
с обич света наранен.
Нека звездите
кърмят мечтите
с поглед от радост пиян.
Гръм да настигне,
който изригне
като събуден вулкан!
© Мария Панайотова Всички права запазени