13 дек. 2007 г., 11:50

Губя те бавно

2K 0 3

 

Емил Ангелов

Ти бе моят ангел мой,

ала защо ли не беше само мой?...                            

И някак вече безразлично,

аз губя те бавно.

Защо така сгрешихме

и толкова се наранихме,                                       

а сега е различно и плача,

и  губя те бавно.

Но виждам, че това е края

с една горчива раздяла.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Emil Angelov Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Горчивата раздяла е крачка към следка среща.
    Поздравления за стиха Емил.
  • Някъде четох:"Никой не заслужава такова страдание,но се налага все някой да го понесе!"Надявам се да отмине скоро!!!
  • Бори се за любовта!!! Пожелавам ти го от сърце - бъди щастлив и обичан!
    Поздрав!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....