Гурбетчийки
Гурбетчийки
На майките с разплакани очи,
поели път към чуждите земи.
Кажи ми, Господи, какъв е тоя ред
и майки да отиват на гурбет?
В какво сгрешихме, Господи, кажи,
че тая зла съдба ни отреди?
Те днес, децата ни, сломени, озлобени,
обрулени от "светлите промени",
безпътица душите им руши.
Безбожно рано, Господи, прости -
белеят и ги мъката души!
Че майчино сърце го най-боли,
ти, Боже мой, на майките прости!
Тях мъката във свидните очи
ги пъди към далечните земи.
О, Господи, нима така е ред -
и майките да ходят на гурбет?
Тези майки няма да бъдат с децата си в празничната нощ. Затова, скъпи приятели, нека мислено ги прегърнем и им пожелаем да се върнат по-скоро живи и здрави у дома. На всички вас ВЕСЕЛО ПОСРЕЩАНЕ НА 2008! С обич!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лилия Велчева Все права защищены
