Dec 31, 2007, 8:42 AM

Гурбетчийки

  Poetry
998 0 7

Гурбетчийки

 

На майките с разплакани очи,

поели път към чуждите земи.

 

Кажи ми, Господи, какъв е тоя ред

и майки да отиват на гурбет?

В какво сгрешихме, Господи, кажи,

че тая зла съдба ни отреди?

Те днес, децата ни, сломени, озлобени,

обрулени от "светлите промени",

безпътица душите им руши.

Безбожно рано, Господи, прости -

белеят и ги мъката души!

Че майчино сърце го най-боли,

ти, Боже мой, на майките прости!

Тях мъката във свидните очи

ги пъди към далечните земи.

О, Господи, нима така е ред -

и майките да ходят на гурбет?

 

Тези майки няма да бъдат с децата си в празничната нощ. Затова, скъпи приятели, нека мислено ги прегърнем  и им пожелаем да се върнат по-скоро живи и здрави у дома. На всички вас ВЕСЕЛО ПОСРЕЩАНЕ НА 2008! С обич!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лилия Велчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • !!!
    Нямам думи!
  • Приятелю,сърце си пощади -
    ти упование му подари .
    В една картина потопи очи,
    обичан стих за миг си припомни
    и музика във теб ще затрепти.
    Повярвай и надеждата пази!Ще имаме и по-щастливи дни!С обич!
  • НАТЪЖИ МЕ МНОГО.....НО СИ Е ТАКА,ПРАВА СИ!ПОЖЕЛАВАМ ТИ ЩАСТИЕ ПРЕЗ НОВАТА ГОДИНА!!!!
  • Разплака ме този стих...Прегръдка и за теб!
  • Тъжен стих, но реален !
    Весело посрещане на Новата Година!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...