31 июл. 2021 г., 22:02  

Гълъб в града

995 4 3

Гълъб в града

 

 

Съдбата пепелява - гукащ гълъб, 

навярно ще се чувства изоставена, 

когато се усмихне пътят дълъг

на спомена в горещите ѝ стави.

 

Ще легне на земята, поизплашена

от всичко, за което си е мислила. 

Небето ще забърка нова каша

с дъха на грозде твърде, твърде кисело. 

 

След стъпките на хората остава

гладувал твърде често вятър хищен. 

В отплата някой пак ще се отправи

в небето за подарък, скъп и пищен. 

 

Не винаги за слънце или дявол. 

Понякога съдбата не прощава. 

За всичкото, което е видяла, 

ти смело нея пак ще обвиняваш. 

 

Но даже да се върне с необята, 

дъгата и сърце на някой облак,

ти нея пак ще пъдиш и забравяш, 

нехаещ в новогукащ тъжен облик. 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • vega666 (Младен Мисана), pastirkanaswetulki (Мария Панайотова), благодаря ви много за милите думи! Да имате много вдъхновение и радост! Няма кралици на поезията, само нейни почитатели. Вдъхновението е дар, за който трябва да сме благодарни и щастливи, че го има. Както за писането, така и за живота изобщо - нищо не би съществувало без изначалното вдъхновение, оставено след сътворението на света. С думите може не просто да се описва, с думите може да се сътворяват съвсем нови светове.
  • Такава изумителна и разкошна картинност на езика имаш, Йоана! Удоволствие са за мен творбите ти! Браво, миличка!!!
  • !!! Гениално стихотворение. Изумен съм как е възможна подобна образност. Откъде извира тя?!!! За мен ти си Кралицата на поезията в този сайт, Йоана.

    "Съдбата пепелява - гукащ гълъб,
    навярно ще се чувства изоставена,
    когато се усмихне пътят дълъг
    на спомена в горещите ѝ стави.
    ...
    Но даже да се върне с необята,
    дъгата и сърце на някой облак,
    ти нея пак ще пъдиш и забравяш,
    нехаещ в новогукащ тъжен облик."

    Заглавието също е подбрано изумително точно. Горко на тези, за които този гълъб, на вид невзрачен и сив, загука. Вероятно биха предпочели писукането на кукумявката!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...