Съдбата пепелява - гукащ гълъб,
навярно ще се чувства изоставена,
когато се усмихне пътят дълъг
на спомена в горещите ѝ стави.
Ще легне на земята, поизплашена
от всичко, за което си е мислила.
Небето ще забърка нова каша
с дъха на грозде твърде, твърде кисело.
След стъпките на хората остава
гладувал твърде често вятър хищен.
В отплата някой пак ще се отправи
в небето за подарък, скъп и пищен. ...