Гълъб в града
Гълъб в града
Съдбата пепелява - гукащ гълъб,
навярно ще се чувства изоставена,
когато се усмихне пътят дълъг
на спомена в горещите ѝ стави.
Ще легне на земята, поизплашена
от всичко, за което си е мислила.
Небето ще забърка нова каша
с дъха на грозде твърде, твърде кисело.
След стъпките на хората остава
гладувал твърде често вятър хищен.
В отплата някой пак ще се отправи
в небето за подарък, скъп и пищен.
Не винаги за слънце или дявол.
Понякога съдбата не прощава.
За всичкото, което е видяла,
ти смело нея пак ще обвиняваш.
Но даже да се върне с необята,
дъгата и сърце на някой облак,
ти нея пак ще пъдиш и забравяш,
нехаещ в новогукащ тъжен облик.
© Йоана All rights reserved.
