Гълъби безкрили
Пропускаме безброй неща...
Пропускаме да сме щастливи!?
Да обичаме с душа и правим
земята по-красива.
Пропускаме във дните свои
да кажем на света с любов...
Аз тук съм! Искам да участвам
в тебе и да изгарям в благослов.
Но днес косите сиви ми напомнят,
че живота си върви.
И в него остаряваме и ние
непроменили, несбъднали мечти.
Нестрещнали разбиране,
продали се сами...
Оставили на времето живота ни
само да промени! Защо?
Какъв ли пример дадохме
на нашите деца... Не зная.
Дано не бъдат като нас.
Дано да полетят в безкрая...
И да живеят и за нас.
Защото вече ние сме
гълъби безкрили.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангел Все права защищены
