Гълъбът
В началото беше песен.
Пееше Серджо Ендриго.
Беше есен.
Листопадно валеше
под небето индигово.
По залез те срещнах.
Помня,
гълъб политна
в нощта абаносова
сред кръстосани
звездни откоси.
След него - душата ми,
несвоя и омагьосана...
Само тъгата остана.
Светлата диря
все още тичам
да хвана…
© Роза Стоянова Все права защищены