3 мар. 2017 г., 11:21

Гърбът ми

495 0 2

Гърбът ми… е онази частица от мен,
която ще ти дам да видиш последна.
Но не защото ще си тръгна от теб.
Не. 
Щом видиш го, ще е като проглеждане.
Той няма маска, не се крие зад думи.
Просто стои – ням носител на същности.
Гордо изправен, прегърбен или
привел рамене от мъка и глупости.
Мой откровен разказвач по безмълвие,
ме оставя без тайни, прозрачен е.
Път към скритите мисли е, стълбище
към ответа за мен какво значиш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Тошкова Все права защищены

03/03/2016

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Веси!
  • Интересен стих, криещ много истини. Можеш да отгатнеш настроенията и чувствата по гърба на човека. Ти си го казала - прегърбен, изправен ..., но няма маски, няма лъжи. Поздрави!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...