3.03.2017 г., 11:21

Гърбът ми

493 0 2

Гърбът ми… е онази частица от мен,
която ще ти дам да видиш последна.
Но не защото ще си тръгна от теб.
Не. 
Щом видиш го, ще е като проглеждане.
Той няма маска, не се крие зад думи.
Просто стои – ням носител на същности.
Гордо изправен, прегърбен или
привел рамене от мъка и глупости.
Мой откровен разказвач по безмълвие,
ме оставя без тайни, прозрачен е.
Път към скритите мисли е, стълбище
към ответа за мен какво значиш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Тошкова Всички права запазени

03/03/2016

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Веси!
  • Интересен стих, криещ много истини. Можеш да отгатнеш настроенията и чувствата по гърба на човека. Ти си го казала - прегърбен, изправен ..., но няма маски, няма лъжи. Поздрави!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...