20 февр. 2008 г., 22:54

Гъвръчено

746 0 8

Честно казано, нямам какво да напиша:(,
                                                      но стих след стих - инерцията ме понесе.
                       Дори и съюзите между редовете

 издишат,
                                           ала смее ли някой да ме оцени 

със две?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нежното Ласо Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво!!!
  • ох щти напиша 15 2-ки(...ако пишех циферблатни коментари....)
    ама не - само ще ти кажа да си мълчиш като няма какво да кажеш(случва се на всички понякога, спокос), за да не губиш достойнство и сила - а ти ги имаш! ок>?
  • Геврече...
  • ех, Гери...По принцип ми харесва, когато някой казва много с малко думи, но...Това е доста безсмислено.Няма да оценявам.
  • Когато нямаш какво да напишеш, не пиши. Мислех, че искаш да надобряваш в писането, а изглежда сякаш само се чудиш как да привлечеш внимание с излишни екскременти (някои ги наричат експерименти, но се стигна дотук).

    Понеже твърдиш, че цениш мнението ми - ето ти една заслужена двойка. :|

    Не искам да гледам как момиче на 18 започва да бълва нискачествена публицистика като някои членове на сайта, които, обаче са на по 50 и нагоре.

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...