20.02.2008 г., 22:54

Гъвръчено

742 0 8

Честно казано, нямам какво да напиша:(,
                                                      но стих след стих - инерцията ме понесе.
                       Дори и съюзите между редовете

 издишат,
                                           ала смее ли някой да ме оцени 

със две?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нежното Ласо Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво!!!
  • ох щти напиша 15 2-ки(...ако пишех циферблатни коментари....)
    ама не - само ще ти кажа да си мълчиш като няма какво да кажеш(случва се на всички понякога, спокос), за да не губиш достойнство и сила - а ти ги имаш! ок>?
  • Геврече...
  • ех, Гери...По принцип ми харесва, когато някой казва много с малко думи, но...Това е доста безсмислено.Няма да оценявам.
  • Когато нямаш какво да напишеш, не пиши. Мислех, че искаш да надобряваш в писането, а изглежда сякаш само се чудиш как да привлечеш внимание с излишни екскременти (някои ги наричат експерименти, но се стигна дотук).

    Понеже твърдиш, че цениш мнението ми - ето ти една заслужена двойка. :|

    Не искам да гледам как момиче на 18 започва да бълва нискачествена публицистика като някои членове на сайта, които, обаче са на по 50 и нагоре.

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...