Да те разходя до луната,
онази, що в прозореца наднича,
/жълтослънчогледовата пита/
която към звездите срича
думи за любов красива,
за блян потаен, звездоброден,
що бледите лъчи умеят
/израснали в среднощната си нива/
рисунък нов в душата да посеят
с разходка до... луната срамежлива.