1 мая 2015 г., 09:30

Хайде! - На екс! /Изпиване на Ада /

639 0 9

Хайде! - На екс!

/Изпиване на Ада /

 

Отпих тъй малка глътчица от тебе -

потръпнах и смръщих се - бях бебе –

вкусът ти беше “вече е видяно”

след пръстче в чашата на бащино коляно.

 

И си мисля, че те разпознавам вече -

от пиянството ти да се пазя с всички сили.

Но Ад и Рай в едно и също са елече

или Орисници са чашата ми подменили?!

 

Глътка Ад за днес, утре – не отпивам

и разбирам, че хем отпивам - хем доливам..

Нощем пия го без разредител

и на черен стих оказвам се родител.

 

Добавям щедро лед – вкусът да умъртвя

А той продумва – просто ей така:

Не виждаш ли -  почти си ме изпила?!

Хайде! На екс! – Последна глътка, мила!

 

………………………

... Будалкал ме е тоя тъпанар

стипцосваше ме с вкус от нар

но как да зная,

че Нар е плод от Рая,

и Ад не е напитка - 

а са на Тъкача сплитка...

 

Р. Първанова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ренета Първанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Лейди, благодаря ти! Нека е хубав денят ти и следващите го!
    Майче, мерси, мила! Желая ти прекрасни почивни дни!
  • Ад и Рай - в едно елече!
    Всеки има право на интерпретация, но Божието слово е категорично, че са
    разделени, а иначе всеки може да превърне рая си в ад и да пие наздравица.
    Поздрав за темата, която ни кара да мислим!
    Прегръщам те ,Рени! Неизчерпаема си. Бъди и лека вечер!
  • Наздраве, Пламена - но с друго питие! Благодаря ти!
  • Много интересно попадение е този стих!
    Е, щом ще е на екс, наздраве от мен!
  • Благодаря, Георги!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...