Хайде! - На екс! /Изпиване на Ада /
Хайде! - На екс!
/Изпиване на Ада /
Отпих тъй малка глътчица от тебе -
потръпнах и смръщих се - бях бебе –
вкусът ти беше “вече е видяно”
след пръстче в чашата на бащино коляно.
И си мисля, че те разпознавам вече -
от пиянството ти да се пазя с всички сили.
Но Ад и Рай в едно и също са елече
или Орисници са чашата ми подменили?!
Глътка Ад за днес, утре – не отпивам
и разбирам, че хем отпивам - хем доливам..
Нощем пия го без разредител
и на черен стих оказвам се родител.
Добавям щедро лед – вкусът да умъртвя
А той продумва – просто ей така:
Не виждаш ли - почти си ме изпила?!
Хайде! На екс! – Последна глътка, мила!
………………………
... Будалкал ме е тоя тъпанар
стипцосваше ме с вкус от нар
но как да зная,
че Нар е плод от Рая,
и Ад не е напитка -
а са на Тъкача сплитка...
Р. Първанова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ренета Първанова Всички права запазени
