24 окт. 2006 г., 12:56

хайку

1.2K 0 10

Стоя,  не  мърдам,
и  гледам  как  листата
сами  си  падат . .

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Видинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Перфектно е за мен!
  • Чар,правилно разсъждаваш... Поздрав!
  • замисля ме,
    например защо сами ?
    а не от вятър или гравитация!
    и дали и ние не сме като тях?
    и ние падаме сами или всеки си има своята гравитация или вятър или и едното и другото...
    и може би и нещо трето?
    но винаги някои стои и ни гледа......
    изненадан съм от малкото майсторски опити в този непосилен жанр
    Браво!
  • Благодаря ви,Дани,Георги,Анета! Поздрави!
  • Усмивка..,Даша! Поздрави!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...