хайку
Стоя, не мърдам,
и гледам как листата
сами си падат . .
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Видинов Все права защищены
24 окт. 2006 г., 12:56
Комментарии
Комментарии
-
-
-
замисля ме,
например защо сами ?
а не от вятър или гравитация!
и дали и ние не сме като тях?
и ние падаме сами или всеки си има своята гравитация или вятър или и едното и другото...
и може би и нещо трето?
но винаги някои стои и ни гледа......
изненадан съм от малкото майсторски опити в този непосилен жанр
Браво! -
-
Выбор редактора
Апостоле! 🇧🇬
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Стаи за... отдих 🇧🇬
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Ковачът на лунния сърп 🇧🇬
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Душа 🇧🇬
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Разпродажба на спомени 🇧🇬
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
