Oct 24, 2006, 12:56 PM

хайку

  Poetry
1.2K 0 10

Стоя,  не  мърдам,
и  гледам  как  листата
сами  си  падат . .

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Видинов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Перфектно е за мен!
  • Чар,правилно разсъждаваш... Поздрав!
  • замисля ме,
    например защо сами ?
    а не от вятър или гравитация!
    и дали и ние не сме като тях?
    и ние падаме сами или всеки си има своята гравитация или вятър или и едното и другото...
    и може би и нещо трето?
    но винаги някои стои и ни гледа......
    изненадан съм от малкото майсторски опити в този непосилен жанр
    Браво!
  • Благодаря ви,Дани,Георги,Анета! Поздрави!
  • Усмивка..,Даша! Поздрави!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...