15 авг. 2009 г., 11:58

Хайку (мрачно)

880 0 12

Път до никъде -
черен е, просто свършва.
Път, като живот.

 

Вятър. Слънце. Дъжд.
Времето си играе,
а нас ни е страх.

 

Нощ. Наметна се
с плащ от мъртви звезди.
Вълчи вой чувам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весислава Савова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мимче, пропуснах ти именния ден. Прости ми! Да си жива и здрава - с малко закъснение, но от сърце.
  • Въздействащо!
  • Благодаря и на вас. За мен беше удоволствие. Специално съм задължена на загрижените за състоянието ми, но ви уверявам, че се постарах да се придържам към принципа на хайку - да се улови мига. Аз съм добре и усмихната.
  • "Път до никъде ..."
    Може би просто трябва да смениш пътя...
    А тъгата е като костилка-трябва да я изплюеш ,за да не се задавиш,но без нея не е сладък плодът...
    Поздравления !!!
  • обичам да идвам на страничката ти...
    хубаво е.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...