15.08.2009 г., 11:58

Хайку (мрачно)

879 0 12

Път до никъде -
черен е, просто свършва.
Път, като живот.

 

Вятър. Слънце. Дъжд.
Времето си играе,
а нас ни е страх.

 

Нощ. Наметна се
с плащ от мъртви звезди.
Вълчи вой чувам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весислава Савова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мимче, пропуснах ти именния ден. Прости ми! Да си жива и здрава - с малко закъснение, но от сърце.
  • Въздействащо!
  • Благодаря и на вас. За мен беше удоволствие. Специално съм задължена на загрижените за състоянието ми, но ви уверявам, че се постарах да се придържам към принципа на хайку - да се улови мига. Аз съм добре и усмихната.
  • "Път до никъде ..."
    Може би просто трябва да смениш пътя...
    А тъгата е като костилка-трябва да я изплюеш ,за да не се задавиш,но без нея не е сладък плодът...
    Поздравления !!!
  • обичам да идвам на страничката ти...
    хубаво е.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...