15.08.2009 г., 11:58

Хайку (мрачно)

875 0 12

Път до никъде -
черен е, просто свършва.
Път, като живот.

 

Вятър. Слънце. Дъжд.
Времето си играе,
а нас ни е страх.

 

Нощ. Наметна се
с плащ от мъртви звезди.
Вълчи вой чувам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весислава Савова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мимче, пропуснах ти именния ден. Прости ми! Да си жива и здрава - с малко закъснение, но от сърце.
  • Въздействащо!
  • Благодаря и на вас. За мен беше удоволствие. Специално съм задължена на загрижените за състоянието ми, но ви уверявам, че се постарах да се придържам към принципа на хайку - да се улови мига. Аз съм добре и усмихната.
  • "Път до никъде ..."
    Може би просто трябва да смениш пътя...
    А тъгата е като костилка-трябва да я изплюеш ,за да не се задавиш,но без нея не е сладък плодът...
    Поздравления !!!
  • обичам да идвам на страничката ти...
    хубаво е.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...