7 окт. 2007 г., 07:55

Халата във мен... 

  Поэзия
672 0 7
Когато моят стих заспи!...
Халата във мен болката
измива във прибоя,
за да види с широко закрити очи,
как кленът ухажва пак звездите.
Как фарът въздиша по една фрегата,
за да я почерпи с глътка бренди!
Как Месецът, отхапъл парченце шоколад,
на колене,уста в уста,
Луната моли за невеста.
А Залезът, отворил сребърна кутия,
с четка рисува пътя на Зората.
И Халата, възторжена от приказката нощтна,
ще  отпие  от шербета на стеблата,
когато се събуждат, за да има сила!
А сетне... след утрото,
невчесана, дрипава, но истински щастлива,
"изпружила" нозе
на пейката, до кея ще седне да почива!
Когато моят стих събужда се!...

7. 10. 2007 г.


/На дъщеря ми Никол и нейните приятелки,
за да им е светло винаги/

© Женина Богданова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Прекрасно е!!!Накара ме да се замечтая,по едно време направо не бях пред компютъра,а се пренесох другаде...Благодаря ти за прекрасното усещане!!!
  • Много оригинално, Жени, дъщеря ти е богата с такава майка!
  • Благодаря на всички!
    Децата са прекрасни!Вчера СКХГ"ДИЛЯНА"-Пазарджик се представи блестящо на Държавното първенство по естетическа гимнастика в София!
  • Приказно посвещение ,мила Женина.
    Драго ми беше да прочета. Да са
    живи и здрави децата и да е светло
    в душите им.Целувка с обич.
  • Чудесно посвещение, Женина!!! Поздрави!!!
  • Браво Жени!
    Прекрасно е!
  • Много ми хареса, Жени!
    Поздрави и от мен!
Предложения
: ??:??