Халата във мен...
Когато моят стих заспи!...
Халата във мен болката
измива във прибоя,
за да види с широко закрити очи,
как кленът ухажва пак звездите.
Как фарът въздиша по една фрегата,
за да я почерпи с глътка бренди!
Как Месецът, отхапъл парченце шоколад,
на колене,уста в уста,
Луната моли за невеста.
А Залезът, отворил сребърна кутия,
с четка рисува пътя на Зората.
И Халата, възторжена от приказката нощтна,
ще отпие от шербета на стеблата,
когато се събуждат, за да има сила!
А сетне... след утрото,
невчесана, дрипава, но истински щастлива,
"изпружила" нозе
на пейката, до кея ще седне да почива!
Когато моят стих събужда се!...
7. 10. 2007 г.
/На дъщеря ми Никол и нейните приятелки,
за да им е светло винаги/
Халата във мен болката
измива във прибоя,
за да види с широко закрити очи,
как кленът ухажва пак звездите.
Как фарът въздиша по една фрегата,
за да я почерпи с глътка бренди!
Как Месецът, отхапъл парченце шоколад,
на колене,уста в уста,
Луната моли за невеста.
А Залезът, отворил сребърна кутия,
с четка рисува пътя на Зората.
И Халата, възторжена от приказката нощтна,
ще отпие от шербета на стеблата,
когато се събуждат, за да има сила!
А сетне... след утрото,
невчесана, дрипава, но истински щастлива,
"изпружила" нозе
на пейката, до кея ще седне да почива!
Когато моят стих събужда се!...
7. 10. 2007 г.
/На дъщеря ми Никол и нейните приятелки,
за да им е светло винаги/
© Женина Богданова All rights reserved.
