23 нояб. 2011 г., 10:46

Хапки

750 0 0

Днес те срещнах.

Някъде между забързаните улици

ти премина като звук от акустична китара.

 

И целият ден ми е весело, пея,

защото те срещнах.

 

****************************

 

Стоим и разговаряме в мълчанието глухо.

Очите шепнат истини съдбовни.

Отивам си и няма да се върна,

звучиме днес особено гробовно.

Положили сме чувствата в ковчега,

във същия, във който спят и други,

отминали, забравени, дотегнали.

 

******************************

 

Ще целуна зората напъпила,

ще изпратя към нея стрела,

и уцелила право сърцето ти,

аз със теб ще се слея съдба.

 

********************************

Уморена аз няма да бъда,

и в умората аз ще творя,

пътища ще рисувам

и пак към теб ще вървя.

 

********************************

Обичам те - ми казваш пак.

Но нямам нужда днес от думи,

като един голям хлапак

си тръгваш всеки път от мене.

 

"Обичам те" не те заменя.

Мълчи, но остани.

Това е обич.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бела Белица Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...