Nov 23, 2011, 10:46 AM

Хапки 

  Poetry
511 0 0

Днес те срещнах.

Някъде между забързаните улици

ти премина като звук от акустична китара.

 

И целият ден ми е весело, пея,

защото те срещнах.

 

****************************

 

Стоим и разговаряме в мълчанието глухо.

Очите шепнат истини съдбовни.

Отивам си и няма да се върна,

звучиме днес особено гробовно.

Положили сме чувствата в ковчега,

във същия, във който спят и други,

отминали, забравени, дотегнали.

 

******************************

 

Ще целуна зората напъпила,

ще изпратя към нея стрела,

и уцелила право сърцето ти,

аз със теб ще се слея съдба.

 

********************************

Уморена аз няма да бъда,

и в умората аз ще творя,

пътища ще рисувам

и пак към теб ще вървя.

 

********************************

Обичам те - ми казваш пак.

Но нямам нужда днес от думи,

като един голям хлапак

си тръгваш всеки път от мене.

 

"Обичам те" не те заменя.

Мълчи, но остани.

Това е обич.

 

 

© Бела Белица All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??